Бактерии в червата предсказват дали ще развием алцхаймер години преди появата на първите симптоми
При болестта в мозъка се натрупват необичайни протеини
Алцхаймерът е една от най-страховитите заболявания на новото време, от която страдат милиони хора по света. Със застаряването на популацията в международен мащаб учени предвиждат, че от ден на ден хора ще бъдат застрашени от рисковото заболяване на мозъка. Поради това сега се поставят голям брой старания за откриването на лекуване и способи за предварителна защита.
При алцхаймер, който е най-разпространената форма на деменция, в мозъка се натрупват необикновени протеини. Като тау и амилоид-бета да вземем за пример. Това води до загиване на мозъчните кафези, които са свързани с паметта, което причинява трайната ѝ загуба и други жизненоважни когнитивни функционалности.
Неотдавнашно проучване откри, че някои типове стомашни микроби се срещат по-често при хора с доста ранни признаци на алцхаймер. Откритието е евентуален нов способ за неговото ранно диагностициране.
Известно е, че амилоид-бета и тау стартират да се натрупват доста преди появяването на признаците на заболяването. Именно на този стадий, именуван още “предклиничен етап ”, откривателите следят промени в чревната микрофлора.
Специалистите откриват обилни разлики в профилите на микробите в коремите на възрастни хора със и без признаци на предклиничен алцхаймер. При пациентите със признаци на начален етап на деменция разликите в чревната микрофлора, наподобява, са свързани с натрупването на амилоид-бета и тау протеини в мозъка.
Понастоящем лекарите разчитат на резултатите от разнообразни диагностични проби, с цел да преценяват дали някой има предклинична форма на алцхаймер. Учените комбинират тези резултати с данните за чревната микрофлора на техните пациенти и ги вкарват в специфична компютърна стратегия, която може да прави прогнози въз основа на данните, които са ѝ предоставени.
Те стигат до заключението, че включването на информацията за положението на микробите в корема усъвършенства способността на логаритъма да диагностицира по-точно предклиничната форма на алцхаймер. Това се резервира даже когато не са добавени всички данни от тестванията.
Някои способи за инспекция на предварителни признаци на деменция могат да бъдат неприятни, като да вземем за пример лумбална пункция, или да разчитат на скъпи технологии като скенери за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), достъпността до които не е огромна в международен мащаб.
Идеята да се проучва чревната микрофлора на индивида, за което е нужна единствено проба от изпражненията, с цел да се оцени рискът от развиване на заболяването, е привлекателна. Тя би предложила неинвазивен и по-достъпен метод за идентифициране на лицата, изложени на риск от развиване на алцхаймер, на по-ранен стадий, което би им
дало повече време да възнамеряват
и да се приготвят за това, което следва.
Засега обаче новият способ може да добави съществуващите способи за диагностициране на заболяването, само че към момента не може да ги размени.
Някои от типовете бактерии, за които се е схванало, че са свързани с признаци на предклиничен алцхаймер, преди този момент са били считани за потребни за човешкото здраве. Една от тях е бацил, прочут като Faecalibacterium prausnitzii (F. prausnitzii), за който в предходно изследване беше установено, че е по-често срещан в чревната микрофлора на хора без деменция спрямо тези с заболяването.
Не е ясно за какво считаните за евентуално удобни за здравето микроби са били свързани със признаци на алцхаймер. Едно от обясненията може да бъде стадият на болестта. Важно е да се разбере, че не всеки, който има признаци на настъпваща деменция, ще развие самата болест. Възможно е да има промени в чревния микробиом, които се случват в по-късните стадии на заболяването, като да вземем за пример цялостната загуба на F. prausnitzii.
Макар желанието да се заключи, че откритите чревни микроби, свързани с признаци на предклиничен етап на заболяването на Алцхаймер, също способстват за развиването му, изследването не дава доказателства за причинно-следствена връзка. Въпреки това, в случай че тя бъде открита, това дава опция бъдещите лекувания на заболяването да бъдат ориентирани към микроорганизмите в червата ни.
Стъпка напред към откриването на връзката сред микрофлората и деменцията може да е изобретение, направено при
опити с мишки
при започване на годината. Резултатите от проучването са оповестени в журнала “Наука ”. В изследването се допуска, че някои чревни бактерии усилват мозъчните увреждания.
Изследователите стигат до тази констатация при работа с група мишки с генетична разновидност, която предизвиква струпване на тау протеин в мозъка им. Гризачите били разграничени на две групи - едната имала здрава чревна микрофлора, а другата била лишена от всевъзможни бактерии в червата. Когато достигнали напреднала възраст, мишките без микроби имали доста по-малко мозъчни увреждания, породени от тау, спрямо тези, които имали.
Всяко създание има неповторима чревна микрофлора, която е дом на милиони разнообразни типове бактерии, някои от които са потребни, а други могат да навредят на здравето ни. Едно от обясненията за резултатите от изследването е, че
единствено избран тип бактерии участват в увеличаването на мозъчното инфектиране
и гибелта на невронните кафези, породено от тау.
Изследователите ревизират тази концепция, като дават антибиотици на трета група мишки, които имат здрава чревна микрофлора. Лекарствата понижили равнището на инфектиране в мозъка, както и активирането на микроглията - клетките, които дават отговор за поддържането на невронните мрежи и възобновяване на централната нервна система, въпреки и единствено при мъжките мишки. Антибиотиците са понижили броя единствено на някои типове чревни бактерии, тъй че е допустимо точно една от тези бактерии да е спомогнала за увреждането на мозъка на мишките.
Това, че микробите в корема могат да повлияят на мозъка, не е изненадващо. Повече от десетилетие проучвания разкриват, че сред тях има мощни информационни връзки, известни като
оста черва-мозък,
която спомага за регулирането на голям брой телесни процеси, в това число имунната система.
Въпреки че концепцията, че микрофлората във вътрешностите ни е обвързвана с алцхаймер, е безапелационна, значимо е резултатите от изследването да се поясняват внимателно. Мишките, изключително тези с генетични разновидности, са разнообразни от хората.
Въз основа на актуалните проучвания не може да се твърди, че микроорганизмите в храносмилателната система провокират Алцхаймер. Но то насочва към опцията там да има характерни бактерии, които биха могли да усилят риска от нейното развиване. Ако се потвърди, че и при хората има сходни бактерии, които имат сходни резултати, съществува възможност тяхното елиминиране да сътвори нова основа за лекуване на деменция.
Алцхаймерът е една от най-страховитите заболявания на новото време, от която страдат милиони хора по света. Със застаряването на популацията в международен мащаб учени предвиждат, че от ден на ден хора ще бъдат застрашени от рисковото заболяване на мозъка. Поради това сега се поставят голям брой старания за откриването на лекуване и способи за предварителна защита.
При алцхаймер, който е най-разпространената форма на деменция, в мозъка се натрупват необикновени протеини. Като тау и амилоид-бета да вземем за пример. Това води до загиване на мозъчните кафези, които са свързани с паметта, което причинява трайната ѝ загуба и други жизненоважни когнитивни функционалности.
Неотдавнашно проучване откри, че някои типове стомашни микроби се срещат по-често при хора с доста ранни признаци на алцхаймер. Откритието е евентуален нов способ за неговото ранно диагностициране.
Известно е, че амилоид-бета и тау стартират да се натрупват доста преди появяването на признаците на заболяването. Именно на този стадий, именуван още “предклиничен етап ”, откривателите следят промени в чревната микрофлора.
Специалистите откриват обилни разлики в профилите на микробите в коремите на възрастни хора със и без признаци на предклиничен алцхаймер. При пациентите със признаци на начален етап на деменция разликите в чревната микрофлора, наподобява, са свързани с натрупването на амилоид-бета и тау протеини в мозъка.
Понастоящем лекарите разчитат на резултатите от разнообразни диагностични проби, с цел да преценяват дали някой има предклинична форма на алцхаймер. Учените комбинират тези резултати с данните за чревната микрофлора на техните пациенти и ги вкарват в специфична компютърна стратегия, която може да прави прогнози въз основа на данните, които са ѝ предоставени.
Те стигат до заключението, че включването на информацията за положението на микробите в корема усъвършенства способността на логаритъма да диагностицира по-точно предклиничната форма на алцхаймер. Това се резервира даже когато не са добавени всички данни от тестванията.
Някои способи за инспекция на предварителни признаци на деменция могат да бъдат неприятни, като да вземем за пример лумбална пункция, или да разчитат на скъпи технологии като скенери за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), достъпността до които не е огромна в международен мащаб.
Идеята да се проучва чревната микрофлора на индивида, за което е нужна единствено проба от изпражненията, с цел да се оцени рискът от развиване на заболяването, е привлекателна. Тя би предложила неинвазивен и по-достъпен метод за идентифициране на лицата, изложени на риск от развиване на алцхаймер, на по-ранен стадий, което би им
дало повече време да възнамеряват
и да се приготвят за това, което следва.
Засега обаче новият способ може да добави съществуващите способи за диагностициране на заболяването, само че към момента не може да ги размени.
Някои от типовете бактерии, за които се е схванало, че са свързани с признаци на предклиничен алцхаймер, преди този момент са били считани за потребни за човешкото здраве. Една от тях е бацил, прочут като Faecalibacterium prausnitzii (F. prausnitzii), за който в предходно изследване беше установено, че е по-често срещан в чревната микрофлора на хора без деменция спрямо тези с заболяването.
Не е ясно за какво считаните за евентуално удобни за здравето микроби са били свързани със признаци на алцхаймер. Едно от обясненията може да бъде стадият на болестта. Важно е да се разбере, че не всеки, който има признаци на настъпваща деменция, ще развие самата болест. Възможно е да има промени в чревния микробиом, които се случват в по-късните стадии на заболяването, като да вземем за пример цялостната загуба на F. prausnitzii.
Макар желанието да се заключи, че откритите чревни микроби, свързани с признаци на предклиничен етап на заболяването на Алцхаймер, също способстват за развиването му, изследването не дава доказателства за причинно-следствена връзка. Въпреки това, в случай че тя бъде открита, това дава опция бъдещите лекувания на заболяването да бъдат ориентирани към микроорганизмите в червата ни.
Стъпка напред към откриването на връзката сред микрофлората и деменцията може да е изобретение, направено при
опити с мишки
при започване на годината. Резултатите от проучването са оповестени в журнала “Наука ”. В изследването се допуска, че някои чревни бактерии усилват мозъчните увреждания.
Изследователите стигат до тази констатация при работа с група мишки с генетична разновидност, която предизвиква струпване на тау протеин в мозъка им. Гризачите били разграничени на две групи - едната имала здрава чревна микрофлора, а другата била лишена от всевъзможни бактерии в червата. Когато достигнали напреднала възраст, мишките без микроби имали доста по-малко мозъчни увреждания, породени от тау, спрямо тези, които имали.
Всяко създание има неповторима чревна микрофлора, която е дом на милиони разнообразни типове бактерии, някои от които са потребни, а други могат да навредят на здравето ни. Едно от обясненията за резултатите от изследването е, че
единствено избран тип бактерии участват в увеличаването на мозъчното инфектиране
и гибелта на невронните кафези, породено от тау.
Изследователите ревизират тази концепция, като дават антибиотици на трета група мишки, които имат здрава чревна микрофлора. Лекарствата понижили равнището на инфектиране в мозъка, както и активирането на микроглията - клетките, които дават отговор за поддържането на невронните мрежи и възобновяване на централната нервна система, въпреки и единствено при мъжките мишки. Антибиотиците са понижили броя единствено на някои типове чревни бактерии, тъй че е допустимо точно една от тези бактерии да е спомогнала за увреждането на мозъка на мишките.
Това, че микробите в корема могат да повлияят на мозъка, не е изненадващо. Повече от десетилетие проучвания разкриват, че сред тях има мощни информационни връзки, известни като
оста черва-мозък,
която спомага за регулирането на голям брой телесни процеси, в това число имунната система.
Въпреки че концепцията, че микрофлората във вътрешностите ни е обвързвана с алцхаймер, е безапелационна, значимо е резултатите от изследването да се поясняват внимателно. Мишките, изключително тези с генетични разновидности, са разнообразни от хората.
Въз основа на актуалните проучвания не може да се твърди, че микроорганизмите в храносмилателната система провокират Алцхаймер. Но то насочва към опцията там да има характерни бактерии, които биха могли да усилят риска от нейното развиване. Ако се потвърди, че и при хората има сходни бактерии, които имат сходни резултати, съществува възможност тяхното елиминиране да сътвори нова основа за лекуване на деменция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ